Jun 19, 2012, 4:16 PM

Гласът на другия

  Poetry » Other
558 0 0


 

 

Здравей, отново те питам,

готов ли си да отдадеш ми чест?

Разбери, ще спра да те ритам

и всичко ще свърши още нощес.

 

Но не спреш ли да ровиш дълбоко

във тези кръвясали, тъмни земи,

ще късам парче по парче от живота,

който така ти ужасно цениш.

 

Ще идвам през месец, месец и нещо,

ще ида, когато те най-много боли,

да потапям туй сърце горещо

в дълбоките, живи, студени води.

 

Да си се поглеждал ти скоро в огледало

да видиш своите бели коси,

да видиш това лице полудяло,

да видиш тези повалени очи.

 

Усети моята праведна сила 

как нежно те гали и силно зове,

отпусни тези кръвясали длани

и стани част от всеки човек.

..........................

Привет, мой стари приятелю,

време беше да се появиш,

от два дена седя тихо във мрака

и чакам да видя какво ще сътвориш.

 

По дрехите ще ме познаеш -

мръсна риза, скъсан панталон,

кървави ръкави и ръце издрани,

а на врата ми  - от майка медальон.

 

С навехнат глезен и усукана снага 

крача грозно и влача самота,

но очите ми - прелюдия към сърцето ми страстно,

викат силно – никога не ще се предам!

 

Ще идваш ти, може би, през месец,

за да ме намираш със високо вдигната глава

и да ме гледаш как благодаря на боговете 

 за моята силна и непобедима душа!

 

Ритай силно, късай и отнемай,

накрая пак ще си отидеш със празна торба!

Разбери, че аз съм капитанът на моята вселена,

аз съм господарят на моята съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....