evotosh (Задгробник Евотош) evotosh (Задгробник Евотош)
1 121
6 mar 2011, 21:31

Гласът на призрак

562 0 1
"Гласът на призрак"

 Усмивката
бе смазана със чук -
стоманен враг...
Тогава стъпих върху кървав хълм
и изкрещях с гласа на призрак -
вървях върху тела,
безброй тела...
Побягнах скришом
и оттогава диря брод,
но още мъртволедена тече реката...

 *                          *                         *
 Обръщам взор
към някаква неясна сянка -
на миналото сетен дъх...
И разпокъсан на парчета,
отправям се на дълъг път
сред кръговрата странен на живота,
усмивката сразил със чук -
стоманен враг,
жесток приятел...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0