evotosh (Задгробник Евотош) evotosh (Задгробник Евотош)
1 121
6.03.2011 г., 21:31

Гласът на призрак

560 0 1
"Гласът на призрак"

 Усмивката
бе смазана със чук -
стоманен враг...
Тогава стъпих върху кървав хълм
и изкрещях с гласа на призрак -
вървях върху тела,
безброй тела...
Побягнах скришом
и оттогава диря брод,
но още мъртволедена тече реката...

 *                          *                         *
 Обръщам взор
към някаква неясна сянка -
на миналото сетен дъх...
И разпокъсан на парчета,
отправям се на дълъг път
сред кръговрата странен на живота,
усмивката сразил със чук -
стоманен враг,
жесток приятел...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0