Гласът на призрак

6.03.2011 г., 21:31 ч.

Поезия » Философска

415 0 1

"Гласът на призрак"

Усмивката
бе смазана със чук -
стоманен враг...
Тогава стъпих върху кървав хълм
и изкрещях с гласа на призрак -
вървях върху тела,
безброй тела...
Побягнах скришом
и оттогава диря брод,
но още мъртволедена тече реката...

* * *

Обръщам взор
към някаква неясна сянка -
на миналото сетен дъх...
И разпокъсан на парчета,
отправям се на дълъг път
сред кръговрата странен на живота,
усмивката сразил със чук -
стоманен враг,
жесток приятел...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Nando (Георги Зафиров)

2011-03-07T11:46:06+02:00

Харесах стиха. Браво!