Гласът на призрак

6 мар. 2011 г., 21:31

Поэзия » Философская

417 0 1

"Гласът на призрак"

Усмивката
бе смазана със чук -
стоманен враг...
Тогава стъпих върху кървав хълм
и изкрещях с гласа на призрак -
вървях върху тела,
безброй тела...
Побягнах скришом
и оттогава диря брод,
но още мъртволедена тече реката...

* * *

Обръщам взор
към някаква неясна сянка -
на миналото сетен дъх...
И разпокъсан на парчета,
отправям се на дълъг път
сред кръговрата странен на живота,
усмивката сразил със чук -
стоманен враг,
жесток приятел...

Гласът на призрак

Свързани произведения

Комментарии

Предложения