Mar 6, 2011, 9:31 PM

Гласът на призрак

564 0 1
"Гласът на призрак"

Усмивката
бе смазана със чук -
стоманен враг...
Тогава стъпих върху кървав хълм
и изкрещях с гласа на призрак -
вървях върху тела,
безброй тела...
Побягнах скришом
и оттогава диря брод,
но още мъртволедена тече реката...

*                          *                         *
Обръщам взор
към някаква неясна сянка -
на миналото сетен дъх...
И разпокъсан на парчета,
отправям се на дълъг път
сред кръговрата странен на живота,
усмивката сразил със чук -
стоманен враг,
жесток приятел...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...