Гласът на славея

17 abr 2012, 22:18

Poesía » Filosófica

775 0 3

Сред цъфналите клонки е запяло

едно щастливо птиче в утринта!

През зимата в студа е оцеляло,

а днес възпява с радост пролетта!

Прастара е навярно тази песен,

огласяла надлъж и шир света,

преди певецът лекокрил унесен

да я запее, пърхайки с крилца!

Но сипят се отвред аплодисменти –

от слънцето, от щедрата земя...

че славеят с най-фини инструменти

е изразил и обич, и тъга!

И всеки път, щом чуя през стъклото

трептящите извивки на гласа,

в миг грабвам лист, посягам към перото

и бързам... да не секне песента!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.