17.04.2012 г., 22:18 ч.

Гласът на славея 

  Поезия » Философска
776 0 3

Сред цъфналите клонки е запяло

едно щастливо птиче в утринта!

През зимата в студа е оцеляло,

а днес възпява с радост пролетта!

 

Прастара е навярно тази песен,

огласяла надлъж и шир света,

преди певецът лекокрил унесен

да я запее, пърхайки с крилца!

 

Но сипят се отвред аплодисменти –

от слънцето, от щедрата земя...

че славеят с най-фини инструменти

е изразил и обич, и тъга!

 

И всеки път, щом чуя през стъклото

трептящите извивки на гласа,

в миг грабвам лист, посягам към перото

и бързам... да не секне песента!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??