17.04.2012 г., 22:18

Гласът на славея

955 0 3

Сред цъфналите клонки е запяло

едно щастливо птиче в утринта!

През зимата в студа е оцеляло,

а днес възпява с радост пролетта!

 

Прастара е навярно тази песен,

огласяла надлъж и шир света,

преди певецът лекокрил унесен

да я запее, пърхайки с крилца!

 

Но сипят се отвред аплодисменти –

от слънцето, от щедрата земя...

че славеят с най-фини инструменти

е изразил и обич, и тъга!

 

И всеки път, щом чуя през стъклото

трептящите извивки на гласа,

в миг грабвам лист, посягам към перото

и бързам... да не секне песента!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...