9 feb 2007, 15:48

Гласът на страстта

  Poesía
810 0 9



 

Когато викам те с:”Любима!”

говори ти гласът на нашта страст,

станала за мен непоносима

във различието на свойта част.

 

Тя казва ти любезно:”Остани!

Свободна си, с мен лудувай,

гърдите си до мойте притисни,

не спирай, устните целувай!”

 

Душите ни чрез страст са прикачени,

но те не я измерват в брой,

мерките й са неограничени

и затуй тя блика в порой.

 

Единствено така не съм в тежест,

а винаги оставам жива,

наливайки в душите свежест,

дори в стихията си дива.

 

Така страстта живот ни обещава

в мига му цялостен и възроден,

но на никого и не прощава –

накърниш ли я, тя те прави похабен.

 

Тя:

-Прегръщай ме, с мен умирай,

носи се в чудната отмала,

но път към мене ти намирай,

засят с думи на възхвала.

 

Той:

-Красиво в пристъпа заеквай

и любовта така изричай –

сама в сърцето ми отеквай

и във взаимността се вричай.

 

Тя:

-Единствено чрез тебе аз съм цяла –

летя в света на озарение

и там те срещам с обич, закопняла,

превърната във вдъхновение.

 

Той:

-Примряла ти, ти мене съживи ме,

чрез нашата невинност ти въздишай,

живей единствено чрез мойто име,

но чрез цялостта ни ме обичай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми логиката ти, Анета.
  • Страста щом води,
    няма и прегради ...
    Душите щом сроди
    запазват се те млади.

    Поздрав и усмивка.
  • Живот, втъкал небесните простори,
    изисква воля за живот голяма -
    чрез нея той, когато проговори,
    уговорки и съмнения няма.
  • Глас небесен тихичко говори,
    напомня позабравени слова,
    дали живота той ще стори,
    дали ще има смелост за това...
  • Ооо, можеш да го направиш без притеснения
    Радвам се на мнения, различни от моите
    Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....