9.02.2007 г., 15:48

Гласът на страстта

807 0 9



 

Когато викам те с:”Любима!”

говори ти гласът на нашта страст,

станала за мен непоносима

във различието на свойта част.

 

Тя казва ти любезно:”Остани!

Свободна си, с мен лудувай,

гърдите си до мойте притисни,

не спирай, устните целувай!”

 

Душите ни чрез страст са прикачени,

но те не я измерват в брой,

мерките й са неограничени

и затуй тя блика в порой.

 

Единствено така не съм в тежест,

а винаги оставам жива,

наливайки в душите свежест,

дори в стихията си дива.

 

Така страстта живот ни обещава

в мига му цялостен и възроден,

но на никого и не прощава –

накърниш ли я, тя те прави похабен.

 

Тя:

-Прегръщай ме, с мен умирай,

носи се в чудната отмала,

но път към мене ти намирай,

засят с думи на възхвала.

 

Той:

-Красиво в пристъпа заеквай

и любовта така изричай –

сама в сърцето ми отеквай

и във взаимността се вричай.

 

Тя:

-Единствено чрез тебе аз съм цяла –

летя в света на озарение

и там те срещам с обич, закопняла,

превърната във вдъхновение.

 

Той:

-Примряла ти, ти мене съживи ме,

чрез нашата невинност ти въздишай,

живей единствено чрез мойто име,

но чрез цялостта ни ме обичай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми логиката ти, Анета.
  • Страста щом води,
    няма и прегради ...
    Душите щом сроди
    запазват се те млади.

    Поздрав и усмивка.
  • Живот, втъкал небесните простори,
    изисква воля за живот голяма -
    чрез нея той, когато проговори,
    уговорки и съмнения няма.
  • Глас небесен тихичко говори,
    напомня позабравени слова,
    дали живота той ще стори,
    дали ще има смелост за това...
  • Ооо, можеш да го направиш без притеснения
    Радвам се на мнения, различни от моите
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...