Feb 9, 2007, 3:48 PM

Гласът на страстта

  Poetry
808 0 9



 

Когато викам те с:”Любима!”

говори ти гласът на нашта страст,

станала за мен непоносима

във различието на свойта част.

 

Тя казва ти любезно:”Остани!

Свободна си, с мен лудувай,

гърдите си до мойте притисни,

не спирай, устните целувай!”

 

Душите ни чрез страст са прикачени,

но те не я измерват в брой,

мерките й са неограничени

и затуй тя блика в порой.

 

Единствено така не съм в тежест,

а винаги оставам жива,

наливайки в душите свежест,

дори в стихията си дива.

 

Така страстта живот ни обещава

в мига му цялостен и възроден,

но на никого и не прощава –

накърниш ли я, тя те прави похабен.

 

Тя:

-Прегръщай ме, с мен умирай,

носи се в чудната отмала,

но път към мене ти намирай,

засят с думи на възхвала.

 

Той:

-Красиво в пристъпа заеквай

и любовта така изричай –

сама в сърцето ми отеквай

и във взаимността се вричай.

 

Тя:

-Единствено чрез тебе аз съм цяла –

летя в света на озарение

и там те срещам с обич, закопняла,

превърната във вдъхновение.

 

Той:

-Примряла ти, ти мене съживи ме,

чрез нашата невинност ти въздишай,

живей единствено чрез мойто име,

но чрез цялостта ни ме обичай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми логиката ти, Анета.
  • Страста щом води,
    няма и прегради ...
    Душите щом сроди
    запазват се те млади.

    Поздрав и усмивка.
  • Живот, втъкал небесните простори,
    изисква воля за живот голяма -
    чрез нея той, когато проговори,
    уговорки и съмнения няма.
  • Глас небесен тихичко говори,
    напомня позабравени слова,
    дали живота той ще стори,
    дали ще има смелост за това...
  • Ооо, можеш да го направиш без притеснения
    Радвам се на мнения, различни от моите
    Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...