Толкова удари понесе моето сърце,
от удари на приятели, любими и врагове,
но въпреки това не спря да тупти,
и да рисува красиви мечти.
Казвах му: "Недей да се хабиш, недей!
Хората винаги ще искат да те сринат, хей!"
Но то никога не чуваше и продължаваше
да прави добрини, дори и на "приятели добри".
Един ден го попитах: "Защо плачеш? Някой ли те нарани?"
Тогава то тихичко ми отвърна: "Хората са зли!
Когато правиш добро, все някой ще те нарани!"
Исках просто да правя добрини, за да живея спокойно на старини.