3 дек. 2017 г., 23:53

Гласът на сърцето

903 0 0

Толкова удари понесе моето сърце,
от удари на приятели, любими и врагове, 
но въпреки това не спря да тупти,
и да рисува красиви мечти.

 

Казвах му: "Недей да се хабиш, недей!
Хората винаги ще искат да те сринат, хей!"
Но то никога не чуваше и продължаваше
да прави добрини, дори и на "приятели добри".

 

Един ден го попитах: "Защо плачеш? Някой ли те нарани?"
Тогава то тихичко ми отвърна: "Хората са зли!

Когато правиш добро, все някой ще те нарани!"

Исках просто да правя добрини, за да живея спокойно на старини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...