Dec 3, 2017, 11:53 PM

Гласът на сърцето 

  Poetry
573 0 0

Толкова удари понесе моето сърце,
от удари на приятели, любими и врагове, 
но въпреки това не спря да тупти,
и да рисува красиви мечти.

 

Казвах му: "Недей да се хабиш, недей!
Хората винаги ще искат да те сринат, хей!"
Но то никога не чуваше и продължаваше
да прави добрини, дори и на "приятели добри".

 

Един ден го попитах: "Защо плачеш? Някой ли те нарани?"
Тогава то тихичко ми отвърна: "Хората са зли!

Когато правиш добро, все някой ще те нарани!"

Исках просто да правя добрини, за да живея спокойно на старини.

© Анелия Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??