Гласът на тишината

1 mar 2009, 10:53

Poesía » Del paisaje

571 1 2

Гласът на тишината

Стоя на пейката сама,
в компанията на нощта.
Тихо е...
звукът на тишината...
отеква в тъмнината...
единствено в далечината
шумоли леко тревата...

Тихо е...
всичко спи,
само луната още е с отворени очи,
осветяваща моето лице,
отразяващо свободата на моето сърце...

Чуваш ли...
ето... това е гласът на тишината,
ето го... отеква в тъмнината,
ето го... гали отново тревата
и потъва в мъглата!!!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

guardian_angel (Бояна Петрова)

2009-03-01T12:33:24+02:00

Няма нищо по-хубаво от едно свободно сърце!Стига да е чисто и любящо никога не остава само за дълго!
isabelle (Исабел Мартинес)

2009-03-01T11:15:53+02:00

А ти остани под луната! Поздрави!