Гласът на тишината
Стоя на пейката сама,
в компанията на нощта.
Тихо е...
звукът на тишината...
отеква в тъмнината...
единствено в далечината
шумоли леко тревата...
Тихо е...
всичко спи,
само луната още е с отворени очи,
осветяваща моето лице,
отразяващо свободата на моето сърце...
Чуваш ли...
ето... това е гласът на тишината,
ето го... отеква в тъмнината,
ето го... гали отново тревата
и потъва в мъглата!!!