Mar 1, 2009, 10:53 AM

Гласът на тишината 

  Poetry » Landscape
568 1 2
Гласът на тишината

Стоя на пейката сама,
в компанията на нощта.
Тихо е...
звукът на тишината...
отеква в тъмнината...
единствено в далечината
шумоли леко тревата...


Тихо е...
всичко спи,
само луната още е с отворени очи,
осветяваща моето лице,
отразяващо свободата на моето сърце...


Чуваш ли...
ето... това е гласът на тишината,
ето го... отеква в тъмнината,
ето го... гали отново тревата
и потъва в мъглата!!!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??