Този свят крещи, но не чува,
думите се губят, като пясък в буря.
Всеки ден сме част от този бяг,
но кой ще чуе, кой ще усети страха?

Виждам хора, погълнати от лъжи,
в тяхната болка няма място за съчувствие.
Но какво ни пречи да се обединим?
В сърцата ни има сила, но също така и страх.

Тишината на улиците, забравени мечти,
светът е толкова голям, но кой се осмелява да се изправи?
Ние сме тези, които имаме власт да променим,
но стиснати устни, крещим в тъмнината.

Какво ще стане, ако спрем за миг?
Ако погледнем в очите си, ако усетим болката,
всеки от нас може да бъде искрата,
която запалва пламъка на истината.

Мълчанието на хората е най-силният враг,
защото, когато не говорим, ние позволяваме на лъжата да побеждава.
Ние сме тези, които можем да събудим света,
с една дума, с един поглед, с едно действие.

И когато се изправим, когато се борим за светлината,
всеки от нас ще бъде част от промяната.
Защото, ако не сега, то кога?