22.11.2024 г., 21:19

„Гласът на тишината“

384 0 0

Този свят крещи, но не чува,
думите се губят, като пясък в буря.
Всеки ден сме част от този бяг,
но кой ще чуе, кой ще усети страха?

Виждам хора, погълнати от лъжи,
в тяхната болка няма място за съчувствие.
Но какво ни пречи да се обединим?
В сърцата ни има сила, но също така и страх.

 

Тишината на улиците, забравени мечти,
светът е толкова голям, но кой се осмелява да се изправи?
Ние сме тези, които имаме власт да променим,
но стиснати устни, крещим в тъмнината.

 

Какво ще стане, ако спрем за миг?
Ако погледнем в очите си, ако усетим болката,
всеки от нас може да бъде искрата,
която запалва пламъка на истината.

Мълчанието на хората е най-силният враг,
защото, когато не говорим, ние позволяваме на лъжата да побеждава.
Ние сме тези, които можем да събудим света,
с една дума, с един поглед, с едно действие.

 

И когато се изправим, когато се борим за светлината,
всеки от нас ще бъде част от промяната.
Защото, ако не сега, то кога?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Алексиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...