7 dic 2016, 14:20

Гласът ти и вятъра

728 0 0

и когато 

пръстите ми 
ухаят на парфюма ти,
защото съм докосвала
врата ти
и щом облека 
бялата тениска,
открадната от тебе
с петънце от кафе
и в момента 
в който гласът ти
разпозная сред вятъра
тогава знам, 
че си истински 

 

но когато 
парфюмът вече
го няма, а
пръстите са 
просто уморени 
и щом не мога
да намеря бялата
тениска, 
а само петна от кафе
и момента в който
вече не чувам гласа ти
дори в тишината
тогава може би 
си просто илюзия. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ника Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...