7.12.2016 г., 14:20 ч.

Гласът ти и вятъра 

  Поезия » Свободен стих
438 0 0

и когато 

пръстите ми 
ухаят на парфюма ти,
защото съм докосвала
врата ти
и щом облека 
бялата тениска,
открадната от тебе
с петънце от кафе
и в момента 
в който гласът ти
разпозная сред вятъра
тогава знам, 
че си истински 

 

но когато 
парфюмът вече
го няма, а
пръстите са 
просто уморени 
и щом не мога
да намеря бялата
тениска, 
а само петна от кафе
и момента в който
вече не чувам гласа ти
дори в тишината
тогава може би 
си просто илюзия. 

© Ника Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??