Глава върху гърдите ми
Сложи глава спокойно на гърдите ми,
притихнала, от вятър уморена.
Сложи я, отпусни се – натежи ли ми,
с целувка тежестта ú ще отнема.
Послушай във гърдите ми потоците,
на въздуха въздишащите сенки.
Те бавно ще изпият в тебе болките
и всяко твое чувство ще олекне.
Постой така, олекнала, изгубена.
Аз бликам океани от безкрайност,
а ти сънуваш как във тях си влюбена
със цялата си женска всеотдайност.
Поспи така. Подишай, посънувай.
Излей в гръдта ми своята умора.
Край теб са океани – поцелувай ги,
а те ще те ласкаят със простора си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
