Главоблъски

4 feb 2011, 0:20

Poesía » Otra

817 0 22

Усмихнат, луненият вис
се запрепъва в звездни птици,
изкарват го на нощен бис
галактики – вековни жрици...
Флиртува Слънцето без срам
(и свети на едни комети),
любов въздиша в древен храм,
непипната от куп аскети.
Във мисли нощни – грях коси
комшийска нива и вършее,
а рутината тримерù
и късни гларуси лелèе... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Главоблъски

Искате да прочетете повече?

Propuestas