Главоблъски
Усмихнат, луненият вис
се запрепъва в звездни птици,
изкарват го на нощен бис
галактики – вековни жрици...
Флиртува Слънцето без срам
(и свети на едни комети),
любов въздиша в древен храм,
непипната от куп аскети.
Във мисли нощни – грях коси
комшийска нива и вършее,
а рутината тримерù
и късни гларуси лелèе...
Простенват сънища на глас
и бъркат имена във страсти,
Бербатов дава мачкан пас,
а Руни вкарва в женски храсти.
Поет римува до забрава
поема пивка сред омая,
художник в краските лудува
и с ябълки рисува Рая…
Рибар се влюби в хищна щука
и плувката му се удави,
две баби завъртяха клюка -
кючек на филм се понаправи…
Жадуван сблъсък се пробуди
и лудна във вечерно шоу,
любов омразата прокуди
със блусове на Rainbow.
Навиха на фандък мераци
тинейджърите–фейсбукари
и интернетни криви раци
за мацки - станаха омари…
Безкрай смали се – миг си спретна
и слепна зажаднели устни,
една любов на гръб се метна
и полудя от тръпки вкусни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
