petrokam (Петър Варчев) petrokam (Петър Варчев)
2 188
28 nov 2012, 13:31

Гледна точка

1K 0 3

Вися от земята надолу с главата.

Под мене, далече, се вижда луната.

Дали ще успея да падна на нея?

Едва ли.

Здраво лепнат краката

в земята – и двата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Варчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    И аз така,зарадвана прочетох:
    Животът наобратно е прекрасен.
    Една луна,земя,небе и Петър
    завърнал се почти със гръм и трясък.
  • toxin (Таня Донова)
    toxin (Таня Донова)
    Понякога съм страшно благодарна на коментарите, защото ме водят към нещо пропуснато, което си е струвало да видя! А това тук наистина ми хареса! Точно е по моята част!
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Преобръщаш представите.
    ...И се радвам да видя стар познайник.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0