28.11.2012 г., 13:31 ч.

Гледна точка 

  Поезия » Философска
601 0 3

Вися от земята надолу с главата.

Под мене, далече, се вижда луната.

Дали ще успея да падна на нея?

Едва ли.

Здраво лепнат краката

в земята – и двата.

© Петър Варчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз така,зарадвана прочетох:
    Животът наобратно е прекрасен.
    Една луна,земя,небе и Петър
    завърнал се почти със гръм и трясък.
  • Понякога съм страшно благодарна на коментарите, защото ме водят към нещо пропуснато, което си е струвало да видя! А това тук наистина ми хареса! Точно е по моята част!
  • Преобръщаш представите.
    ...И се радвам да видя стар познайник.
Предложения
: ??:??