28.11.2012 г., 13:31

Гледна точка

1K 0 3

Вися от земята надолу с главата.

Под мене, далече, се вижда луната.

Дали ще успея да падна на нея?

Едва ли.

Здраво лепнат краката

в земята – и двата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Варчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз така,зарадвана прочетох:
    Животът наобратно е прекрасен.
    Една луна,земя,небе и Петър
    завърнал се почти със гръм и трясък.
  • Понякога съм страшно благодарна на коментарите, защото ме водят към нещо пропуснато, което си е струвало да видя! А това тук наистина ми хареса! Точно е по моята част!
  • Преобръщаш представите.
    ...И се радвам да видя стар познайник.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...