28 нояб. 2012 г., 13:31

Гледна точка

1K 0 3

Вися от земята надолу с главата.

Под мене, далече, се вижда луната.

Дали ще успея да падна на нея?

Едва ли.

Здраво лепнат краката

в земята – и двата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Варчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз така,зарадвана прочетох:
    Животът наобратно е прекрасен.
    Една луна,земя,небе и Петър
    завърнал се почти със гръм и трясък.
  • Понякога съм страшно благодарна на коментарите, защото ме водят към нещо пропуснато, което си е струвало да видя! А това тук наистина ми хареса! Точно е по моята част!
  • Преобръщаш представите.
    ...И се радвам да видя стар познайник.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...