Гледна точка

Poetry » Philosophical

1K 0 3

Вися от земята надолу с главата.

Под мене, далече, се вижда луната.

Дали ще успея да падна на нея?

Едва ли.

Здраво лепнат краката

в земята – и двата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Довереница (Дочка Василева)

И аз така,зарадвана прочетох:
Животът наобратно е прекрасен.
Една луна,земя,небе и Петър
завърнал се почти със гръм и трясък.

2012-11-30T23:44:46+02:00
toxin (Таня Донова)

Понякога съм страшно благодарна на коментарите, защото ме водят към нещо пропуснато, което си е струвало да видя! А това тук наистина ми хареса! Точно е по моята част!

2012-11-30T21:05:31+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Преобръщаш представите.
...И се радвам да видя стар познайник.

2012-11-29T18:25:06+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0