5 oct 2021, 20:46

Гледна точка без отсрочка

  Poesía
477 2 4

 

Настана вечер, тоест моят час.
Шишето ми е пълно със ракия.
Пържолата цвърчи във свойта мас.
Салата има. Значи пак ще пия. 

 

Цените се покачват, но какво
ще спре процеса сладко да живея?
До масата е моето легло.
Какво е нужно? А! Да си налея. 

 

Бълбука като изворна вода.
Здравей живот, довиждане проблеми.
Блести налята мойта свобода.
Ще глътна бързо няколко големи. 

 

После ще си легна окрилен,
омаян от наркозата прилична.
Шишето празно пак ще е до мен.
Историята с него, ми е лична. 

 

Не искам да разказвам за това.
Щастие е моята магия.
На сутринта ще ме боли глава,
но знам, че е от огнена ракия. 

 

А тия що камилски плюят в мен,
от злоба главоболието имат.
Налейте си веднъж, след тежък ден
и изживейте моят макро климът. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...