Гледна точка без отсрочка
Настана вечер, тоест моят час.
Шишето ми е пълно със ракия.
Пържолата цвърчи във свойта мас.
Салата има. Значи пак ще пия.
Цените се покачват, но какво
ще спре процеса сладко да живея?
До масата е моето легло.
Какво е нужно? А! Да си налея.
Бълбука като изворна вода.
Здравей живот, довиждане проблеми.
Блести налята мойта свобода.
Ще глътна бързо няколко големи.
После ще си легна окрилен,
омаян от наркозата прилична.
Шишето празно пак ще е до мен.
Историята с него, ми е лична.
Не искам да разказвам за това.
Щастие е моята магия.
На сутринта ще ме боли глава,
но знам, че е от огнена ракия.
А тия що камилски плюят в мен,
от злоба главоболието имат.
Налейте си веднъж, след тежък ден
и изживейте моят макро климът.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
