Глухарче

5 mar 2011, 14:01

Poesía

1192 0 2

Едно дете на пътя срещнах,

а то подаде ми глухарче –

това дете, тъй мило и сърдечно...

Дали ако замина, то ще плаче?

Глухарчето се разпиля и само клечка

остана да стърчи в дланта ми.

Тъй както на земята няма вечност,

в клечка събран е на всички света ни.

Прибрах се, а клечката бързо поставих

във книга - решена до край да я пазя.

Детето, което на пътя оставих,

бе тъй мълчаливо, дано не ме мрази!

Отде бе се взело, до днеска не зная,

но даде ми дар и аз ще го помня.

Когато достигна на пътя във края,

ще тръгна със клечката него да гоня.

И тъй, без да имам глухарче в ръцете,

ще зная, че има за що да се диша.

Тогава ще спра и ще зърна детето,

тогава и края сама ще напиша!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aborigen (Борко Бърборко)

2011-03-06T19:02:10+02:00

!
tanyavd (Татяна Борисова)

2011-03-05T21:34:04+02:00

Красиво! Харесвам стиховете ти.