Едно дете на пътя срещнах,
а то подаде ми глухарче –
това дете, тъй мило и сърдечно...
Дали ако замина, то ще плаче?
Глухарчето се разпиля и само клечка
остана да стърчи в дланта ми.
Тъй както на земята няма вечност,
в клечка събран е на всички света ни.
Прибрах се, а клечката бързо поставих
във книга - решена до край да я пазя.
Детето, което на пътя оставих,
бе тъй мълчаливо, дано не ме мрази! ...