Глухарче
Едно дете на пътя срещнах,
а то подаде ми глухарче –
това дете, тъй мило и сърдечно...
Дали ако замина, то ще плаче?
Глухарчето се разпиля и само клечка
остана да стърчи в дланта ми.
Тъй както на земята няма вечност,
в клечка събран е на всички света ни.
Прибрах се, а клечката бързо поставих
във книга - решена до край да я пазя.
Детето, което на пътя оставих,
бе тъй мълчаливо, дано не ме мрази!
Отде бе се взело, до днеска не зная,
но даде ми дар и аз ще го помня.
Когато достигна на пътя във края,
ще тръгна със клечката него да гоня.
И тъй, без да имам глухарче в ръцете,
ще зная, че има за що да се диша.
Тогава ще спра и ще зърна детето,
тогава и края сама ще напиша!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены
