24 nov 2007, 21:36

Глупак

1.1K 0 0
Как е тя, кажи? По-добра е, казваш,
но сам не си вярваш ти.
Аз съм една-единствена и уникална,
а тя е от онези - лесна и банална.

Гледаш ме в очите,
как имаш смелостта?
В погледа ти нагъл
никога не ще цъфне зрелостта.

Какво? Аз съм виновна, така ли?
Да, лесно е това да е проблема,
но знаеш сам - не е
и това те изяжда отвътре.

Не си грешил до сега? -
Едва ли.
Знам ги тези като теб -
жалки комплексари!

Остави ме - ще живея
в своя собствен свят,
поне знам, че не е като твоя -
жалък и без цвят.

Отивам си,
просто пусни ме.
Знаеш, че при теб не ще се върна пак,
сам си ти виновен - направи се на глупак!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...