Nov 24, 2007, 9:36 PM

Глупак

  Poetry » Love
1.1K 0 0
Как е тя, кажи? По-добра е, казваш,
но сам не си вярваш ти.
Аз съм една-единствена и уникална,
а тя е от онези - лесна и банална.

Гледаш ме в очите,
как имаш смелостта?
В погледа ти нагъл
никога не ще цъфне зрелостта.

Какво? Аз съм виновна, така ли?
Да, лесно е това да е проблема,
но знаеш сам - не е
и това те изяжда отвътре.

Не си грешил до сега? -
Едва ли.
Знам ги тези като теб -
жалки комплексари!

Остави ме - ще живея
в своя собствен свят,
поне знам, че не е като твоя -
жалък и без цвят.

Отивам си,
просто пусни ме.
Знаеш, че при теб не ще се върна пак,
сам си ти виновен - направи се на глупак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...