Nov 24, 2007, 9:36 PM

Глупак

  Poetry » Love
1.1K 0 0
Как е тя, кажи? По-добра е, казваш,
но сам не си вярваш ти.
Аз съм една-единствена и уникална,
а тя е от онези - лесна и банална.

Гледаш ме в очите,
как имаш смелостта?
В погледа ти нагъл
никога не ще цъфне зрелостта.

Какво? Аз съм виновна, така ли?
Да, лесно е това да е проблема,
но знаеш сам - не е
и това те изяжда отвътре.

Не си грешил до сега? -
Едва ли.
Знам ги тези като теб -
жалки комплексари!

Остави ме - ще живея
в своя собствен свят,
поне знам, че не е като твоя -
жалък и без цвят.

Отивам си,
просто пусни ме.
Знаеш, че при теб не ще се върна пак,
сам си ти виновен - направи се на глупак!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...