Как е тя, кажи? По-добра е, казваш,
но сам не си вярваш ти.
Аз съм една-единствена и уникална,
а тя е от онези - лесна и банална.

Гледаш ме в очите,
как имаш смелостта?
В погледа ти нагъл
никога не ще цъфне зрелостта.

Какво? Аз съм виновна, така ли?
Да, лесно е това да е проблема,
но знаеш сам - не е
и това те изяжда отвътре.

Не си грешил до сега? -
Едва ли.
Знам ги тези като теб -
жалки комплексари!

Остави ме - ще живея
в своя собствен свят,
поне знам, че не е като твоя -
жалък и без цвят.

Отивам си,
просто пусни ме.
Знаеш, че при теб не ще се върна пак,
сам си ти виновен - направи се на глупак!