Нека спрем да сглобяваме глупави пъзели.
Всеки следващ пейзаж е със скучни нюанси.
Пременихме до сиво палтото на зимата,
есента се спомина със смешни окраски.
Невъзможно лепихме зрънцата по пясъка.
Над морето изрязвахме чайки крещящи.
Не предвидихме място... за дните от лятото,
пролетта я разхлипахме... в шепи - цъфтящи.
Пребледнелите дюни от стъпки преливаха
на момиче с поредния, тих обожател.
Хоризонтът - безсрамната точка на сливане,
с два чадъра - самотност... под общ знаменател. ...