Jul 15, 2008, 8:16 PM  

Глупави пъзели

  Poetry » Other
1.3K 1 26

Нека спрем да сглобяваме глупави пъзели.

Всеки следващ пейзаж е със скучни нюанси.

Пременихме до сиво палтото на зимата,

есента се спомина със смешни окраски.

Невъзможно лепихме зрънцата по пясъка.

Над морето изрязвахме чайки крещящи.

Не предвидихме място... за дните от лятото,

пролетта я разхлипахме... в шепи - цъфтящи.

Пребледнелите дюни от стъпки преливаха

на момиче с поредния, тих обожател.

Хоризонтът - безсрамната точка на сливане,

с два чадъра - самотност... под общ знаменател.

 

 

 

 

http://www.vbox7.com/play:8f1cba80

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...