Заспаха тежък сън цветята,
небето сбърчи свойте черти,
пронизващ вятър разлюля листата,
изсъхнали във своите висини
Приседна първата снежинка, морна,
на стръкче жилава трева
и свеждайки очи, покорна,
светът погълна в белота.
Не след дълго крачеше бодро
загърнат в кожи, като звяр
през преспите със свойта песен
премръзнал, малък коледар.
Понесъл в пазвата си пламък,
да стопли хорските сърца,
в деня свещен, посрещнат беше
от чисти греещи лица.
А селото - тихо стаено
в празничен, светъл покой,
комините пушат смирено,
огрени от звезди безброй.
Добър стих, но чак прекрасен... (за 17г. - може!)
Първите две четиристишия наистина са много добри, но бих предложила да размениш местата на "своите" и "свойте".
"...не след дълго крачеше бодро..." също изисква някаква редакция.
Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави