20 nov 2006, 11:12

Глупавия коледен вестник

  Poesía
1.3K 0 4
Заспаха тежък сън цветята,
небето сбърчи свойте черти,
пронизващ вятър разлюля листата,
изсъхнали във своите висини

Приседна първата снежинка, морна,
на стръкче жилава трева
и свеждайки очи, покорна,
светът погълна в белота.

Не след дълго крачеше бодро
загърнат в кожи, като звяр
през преспите със свойта песен
премръзнал, малък коледар.

Понесъл в пазвата си пламък,
да стопли хорските сърца,
в деня свещен, посрещнат беше
от чисти греещи лица.

А селото - тихо стаено
в празничен, светъл покой,
комините пушат смирено,
огрени от звезди безброй.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна зимна картина!
    Поздрави
  • Блаодаря Първите две четиристишия са от сърце, останалите смукани от пръстите...
  • Добър стих, но чак прекрасен... (за 17г. - може!)
    Първите две четиристишия наистина са много добри, но бих предложила да размениш местата на "своите" и "свойте".
    "...не след дълго крачеше бодро..." също изисква някаква редакция.
    Успех!
  • Прекрасен стих!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...