20 nov 2006, 11:12

Глупавия коледен вестник

  Poesía
1.3K 0 4
Заспаха тежък сън цветята,
небето сбърчи свойте черти,
пронизващ вятър разлюля листата,
изсъхнали във своите висини

Приседна първата снежинка, морна,
на стръкче жилава трева
и свеждайки очи, покорна,
светът погълна в белота.

Не след дълго крачеше бодро
загърнат в кожи, като звяр
през преспите със свойта песен
премръзнал, малък коледар.

Понесъл в пазвата си пламък,
да стопли хорските сърца,
в деня свещен, посрещнат беше
от чисти греещи лица.

А селото - тихо стаено
в празничен, светъл покой,
комините пушат смирено,
огрени от звезди безброй.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасна зимна картина!
    Поздрави
  • Блаодаря Първите две четиристишия са от сърце, останалите смукани от пръстите...
  • Добър стих, но чак прекрасен... (за 17г. - може!)
    Първите две четиристишия наистина са много добри, но бих предложила да размениш местата на "своите" и "свойте".
    "...не след дълго крачеше бодро..." също изисква някаква редакция.
    Успех!
  • Прекрасен стих!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...