Nov 20, 2006, 11:12 AM

Глупавия коледен вестник

  Poetry
1.3K 0 4
Заспаха тежък сън цветята,
небето сбърчи свойте черти,
пронизващ вятър разлюля листата,
изсъхнали във своите висини

Приседна първата снежинка, морна,
на стръкче жилава трева
и свеждайки очи, покорна,
светът погълна в белота.

Не след дълго крачеше бодро
загърнат в кожи, като звяр
през преспите със свойта песен
премръзнал, малък коледар.

Понесъл в пазвата си пламък,
да стопли хорските сърца,
в деня свещен, посрещнат беше
от чисти греещи лица.

А селото - тихо стаено
в празничен, светъл покой,
комините пушат смирено,
огрени от звезди безброй.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никифор Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна зимна картина!
    Поздрави
  • Блаодаря Първите две четиристишия са от сърце, останалите смукани от пръстите...
  • Добър стих, но чак прекрасен... (за 17г. - може!)
    Първите две четиристишия наистина са много добри, но бих предложила да размениш местата на "своите" и "свойте".
    "...не след дълго крачеше бодро..." също изисква някаква редакция.
    Успех!
  • Прекрасен стих!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....