20 нояб. 2006 г., 11:12
Глупавия коледен вестник
897
0
4
Заспаха тежък сън цветята,
небето сбърчи свойте черти,
пронизващ вятър разлюля листата,
изсъхнали във своите висини
Приседна първата снежинка, морна,
на стръкче жилава трева
и свеждайки очи, покорна,
светът погълна в белота.
Не след дълго крачеше бодро
загърнат в кожи, като звяр
през преспите със свойта песен
премръзнал, малък коледар.
Понесъл в пазвата си пламък,
да стопли хорските сърца,
в деня свещен, посрещнат беше
от чисти греещи лица.
А селото - тихо стаено
в празничен, светъл покой,
комините пушат смирено,
огрени от звезди безброй.
© Никифор Никифоров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Блаодаря
Първите две четиристишия са от сърце, останалите смукани от пръстите... -
Добър стих, но чак прекрасен... (за 17г. - може!)
Първите две четиристишия наистина са много добри, но бих предложила да размениш местата на "своите" и "свойте".
"...не след дълго крачеше бодро..." също изисква някаква редакция.
Успех! -
Прекрасен стих!!! Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави