Глътка момини води

17 abr 2024, 7:02

Poesía » De amor

161 2 2

ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ

... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,

стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,

май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –

и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква,

тя ми рече: – Ей, момче! Де си тръгнал сам-самичък? –

и във мен запя щурче, и в небето литнах – птичък,

в утринните хладини й мълчах на вси езици! –

бял косичник със ресни, скрил косици-вихрулици,

с кат поли – разплискан яз! – сякаш ме въртя в торнадо –

ех, какво момче съм аз? – старче, вече белобрадо,

Боже мой, не ме съди, грешник бях, примрял от жажда! –

с глътка момини води! – сетих – Господ ме възражда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.