Глътка момини води
ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква,
тя ми рече: – Ей, момче! Де си тръгнал сам-самичък? –
и във мен запя щурче, и в небето литнах – птичък,
в утринните хладини й мълчах на вси езици! –
бял косичник със ресни, скрил косици-вихрулици,
с кат поли – разплискан яз! – сякаш ме въртя в торнадо –
ех, какво момче съм аз? – старче, вече белобрадо,
Боже мой, не ме съди, грешник бях, примрял от жажда! –
с глътка момини води! – сетих – Господ ме възражда.
© Валери Станков All rights reserved.
