Може би си ме срещал в съня си
или търсел си моя адрес...
Календарните дни си откъсвал
и си чакал да дойда... До днес!
Днес, превърната в златна зора,
аз във твоето утро изгрявам,
и със капчици чиста роса
бавно жаждата ти утолявам...
Днес във погледа ти се оглеждам
и събуждам душата ти спяща,
и посявам там стръкче надежда,
и любов, като огън горяща...
Днес ти пея любимата песен
с дъх на свежест, едва доловима...
Лъже вятърът вън, че е есен!
В моя свят само пролети има!...
Днес съм пламенна, като искрите,
дето с огъня диво танцуват...
Мълчалива съм, но във очите
всички тайни копнежи пак плуват...
И превръщам се в тиха милувка,
дето търси косите ти в мрака...
И в открадната първа целувка,
тази, дето не пита, не чака...
Приеми я за спомен от мен!
Нежността си по теб ще разпръсна...
Не отлагай за другия ден!
Утре може вече... да е късно!...
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados