Навред по моята чертоза
изникваха все тръни и бодли.
И със страшна сила ме пробождаха –
тъмнина премрежи двете ми очи.
Край езерото: кърваво и мътно,
езерото с кости и цветя,
все се спирах безжизнена, безпътна,
за да вкуся глътка от смъртта.
И сред мириса на влага и забвение,
размишлявах, съзерцавайки водата:
"гледам на света с голямо отчуждение
и всяка моя стъпка остава непризната..." ...