Глътка от смъртта
1K
0
0
Навред по моята чертоза
изникваха все тръни и бодли.
И със страшна сила ме пробождаха –
тъмнина премрежи двете ми очи.
Край езерото: кърваво и мътно,
езерото с кости и цветя,
все се спирах безжизнена, безпътна,
за да вкуся глътка от смъртта.
И сред мириса на влага и забвение,
размишлявах, съзерцавайки водата:
"гледам на света с голямо отчуждение
и всяка моя стъпка остава непризната..."
Знам, някой ден във кървавото езеро
моите ум, тяло и душа
също ще се носят по течението,
премрежени от задушаваща тъма.
Soulbanshee
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© F. G. R. Всички права запазени
