Глътка от смъртта

  Навред по моята чертоза
изникваха все тръни и бодли.
И със страшна сила ме пробождаха –
тъмнина премрежи двете ми очи.

  Край езерото: кърваво и мътно,
езерото с кости и цветя,
все се спирах безжизнена, безпътна,
за да вкуся глътка от смъртта.

  И сред мириса на влага и забвение,
размишлявах, съзерцавайки водата:
"гледам на света с голямо отчуждение
и всяка моя стъпка остава непризната..."

  Знам, някой ден във кървавото езеро
моите ум, тяло и душа
също ще се носят по течението,
премрежени от задушаваща тъма.

         Soulbanshee