Глътка щастие

Откривах те всяка сутрин в горчивото кафе

седнал там под сянката на нашето време

рисувах те с палитра от пастелни цветове

красива, неподправена, преливаща във мене.

Будех се до теб с радостна усмивка окрилен,

и от устните ти малка глътка щастие отпивах

и гушвах се още малко до тебе изморен

красота и нежност слети във едно откривах.

В този ден безвремен нарекох те Любов,

като вода от ручей бистър, истинска и чиста

и след есента студена пак за щастие готов

тръгнах с теб по пътя дълъг и единствен.