Глътка щастие
Откривах те всяка сутрин в горчивото кафе
седнал там под сянката на нашето време
рисувах те с палитра от пастелни цветове
красива, неподправена, преливаща във мене.
Будех се до теб с радостна усмивка окрилен,
и от устните ти малка глътка щастие отпивах
и гушвах се още малко до тебе изморен
красота и нежност слети във едно откривах.
В този ден безвремен нарекох те Любов,
като вода от ручей бистър, истинска и чиста
и след есента студена пак за щастие готов
тръгнах с теб по пътя дълъг и единствен.
