От страх или от съвест неразбрана,
сами убихме думите красиви,
a погледите парят – скрита рана,
в която всички спомени са живи.
Внезaпно идват, сякаш ни връхлитат
мечтите си превръщаме във покрив,
любов такава никого не пита –
от грях се ражда, но създава остров.
Безумна и отречена, гореща,
по-силна и от тишината даже,
пречистена от шепота среднощен
и истинска, най-трудната награда. ...