Глътка свобода
От страх или от съвест неразбрана,
сами убихме думите красиви,
a погледите парят – скрита рана,
в която всички спомени са живи.
Внезaпно идват, сякаш ни връхлитат
мечтите си превръщаме във покрив,
любов такава никого не пита –
от грях се ражда, но създава остров.
Безумна и отречена, гореща,
по-силна и от тишината даже,
пречистена от шепота среднощен
и истинска, най-трудната награда.
Знам, лудост е, ала сега ме искай,
че утрото е толкова далече…
В очите ти страстта намира пристан –
луната тихо своя свян съблече.
И нека полетим след всичко земно –
нощта изтича, бистра е водата...
В най-древното и огнено вълшебство,
на глътки да отпием свободата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
поздрави
