13 feb 2018, 15:21

Гнетът на думите затворени

987 0 0

Гнетът жесток на думите затворени,

на неизречените ми слова,

на неродените истории,

на нéмощните ми крила...

Аз толкоз дълго чаках да летя,

а думите умираха у мене.

Отровни спомени, като скала,

затрупаха несътворените вселени.

Загинаха недорисувани платна,

угаснаха непламнали звезди...

Но вече няма сила на света,

която да възпре душата,

устремена към промени.

Зад облаците греят небеса.

Аз вече имам сили да летя,

злата магия няма власт над мене.

Погубените някога мечти

възкръсват, силни са крилете,

събудена - угасналата жар.

Пазете се - горещата комета

помита жалките, прогнили правила.

Открит е пътят, ведро е небето.

В простора се издигам пъстроцветна.

Далече долу стели се скръбта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мима Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...