Belisima9 (Белисима)
31 73
9 ago 2012, 11:30

Гневен 

  Poesía
1111 0 8

Объркан си и луташ се в безпътното,

и що ще дириш пак във тоз мираж?!

Редиш се все край недостъпното,

гнева си щом използваш за кураж.

 

А само мъка крие той, ранена песен,

която да не можеш да изпееш.

Отвътре те изяжда, ставаш бесен,

въпрос на време е да ослепееш.

 

Гневът ти те предпазва - да не страдаш,

и често вдигаш глас, надаваш вик...

Навярно случва се и да пострадаш

и плачеш без сълзи - ей тъй, по навик...

 

Но мъката във гняв не се удавя,

крещи чрез него само и те трови...

Душата ти, ранена, не забравя

и никога не ще прости за тез окови!

 

 

 

 

 

© Белисима Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??